Не знам как да започна, може би, е добре първо да поздравя и ето на... Здравейте, мили хора! Добре, че пиша, а не говоря на глас, защото не знам дали бих успяла, дори сега преглъщам тежко, сърцето ми бие бързо, но какво от това, като то вече не е мое. И точно затова желая да пиша днес, нали при сблъсъка с любовта всеки ставал поет? 
   Влюбих се. Мъчително. До болка. Влюбих се. Сега ще се запитате: "Какво лошо има в това да си се влюбила?" Лошо е, приятели, лошо, лошо е, защото се влюбих в жена, но дори това не е най-страшното, влюбих се в жена, която цял свят знае, но не това не е възхищение ако си мислите това, това не е увлечение, това е любов, чиста и истинска любов. Просто я видях и бях втрештена, не можеш да помръдна, не мигах, само леко си поемах въздух, исках да запомня всеки момент, всяко едно нейно движение, всичко. Тя също не е обикновена, макар че всички знаят  за нея, тя не се страхува да покаже себе си, със своя мъжки стил и маниер, толкова е красива, толкова е невероятна. Няколко часа, няколко часа не успях да кажа нищо, само стоях и наблюдавах, слушах прекрасния и глас.Слушах, палех цигара и после следваща и после пак и пак и пак, усещах как започва да ми харесва това да я  наблюдавам, енергията, която носеше тя, начина по който кривеше горната си устна, красивата коса, ангелския глас. Влюбих се. Влюбих се, в жена, която никога няма да имам. В жена, която дори не подозира за съществуването ми, а дори и да знаеше, все пак как се  убеждава такъв човек, че любовта ти е чиста, че нямаш задни мисли??? Няма да мине. Няма. Просто тихо ще страдам. Само да и пиша успях, пожелах и щастие, това ми стига...само да знам, че е щастлива, че е добре. А, аз ще се радвам, ще се радвам на изкуството и, на творенията и, на нея. Не искам нищо, което да остане недоизказано, затова, знам, че никога няма да се срещем, никога няма да имам възможност да ти го кажа, но ... Аз се изгубих в теб.